ЛЪВКРАФТ

представление-лекция за Хауърд Филипс Лъвкрафт.

текст, режисура и музика: Ани Васева
художник: Стефан Дончев

с участието на Леонид Йовчев и Галя Костадинова

фотография: Георги Димитров

Спектакълът е осъществен от Метеор, със съдействието на Дом на киното и Министерство на културата в България.


Х.П. Лъвкрафт е странна, забележителна фигура в литературната история. Въпреки че приживе остава почти напълно неизвестен и умира в бедност, неговите произведения имат огромно влияние върху horror жанра в литературата, киното, музиката и поп културата. Освен стотиците филми, книги, музикални албуми, посветени на сюжети от неговото творчество, или инспирарни от него, съществуват и всеизвестни поп референции, отново произхождащи от разказите на Лъвкрафт (най-известната от тях може би е лудницата Аркам от вселената на DC comics).

Апокалиптичният космос на Лъвкрафт съдържа бездънни мрачни пространства с пет измерения, в които чудовищни извънземни градове с невъобразима геометрия са населявани от зловещи, фасциниращи фигури. В този свръх-естествен, свръх-организиран свят извънземни създания - полу-растения, полу-мекотели, полу-бозайници - бродят из обширните Планини на Лудостта.

Безформеното е плащещо – това, което има множество форми; това, което е неразграничимо и неопределимо. Но при Лъвкрафт, парадоксално, страшното предизвиква и симпатия. В това същностното за Лъвкрафт напрежение между заплашително и приятно, обсценно и спокойно, жизнено и разлагащо се, екипът на спектакъла открива опорната точка, от която се оттласква в своя изследователски път.

Представлението е и лекция, тъй като експериментира едновременно теоретически и практически с понятия от лъвкрафтовата вселена, с фактология от биографията и литературата му. Поставя се под въпрос популярния днес жанр на lecture performance и неговата претенция  за неопосредстван, „нерепрезентативен“ подход към материала. Можем ли да изнесем лекция, да предоставим информация и рефлексия, без обаче да се откажем от динамиката на формата, от отчаянието, мрака и експлозиите на фантазията, породени от творчеството на Лъвкрафт?

* * *
Лъвкрафт пише за завръщане в къщата на детството – стара, потънала в разпад, сред завземаща я мрачна зеленина. Копнежът по красотата на бавното разложение на подложената на естествения ход на времето материя е това, което ни привлече към Лъвкрафт. Да, разбира се, и чудовищата, и страхът от непознатото, непредставимото, безформеното. Но в тях се съдържа  любов към всичко онова, което надскача баналната, вечно обновяваща се, досадно фертилна ежедневност на брутално оцеляващия както може, възхваляващ възможността, винаги предпочетена пред невъзможността, свят. Ние избираме невъзможното.
Искаме да намерим оазиса на разпада.