Франция-Великобритания-Белгия, 2017, 107 мин.
режисьор – Армандо Янучи
продуценти – Ян Зену, Лоран Зейтун, Никола Адасовски и Кеин Лоудър
сценарий – Фабиен Нюри, Армандо Янучи, Давид Шнайдер и Йън Мартин
по комиксите от Фабиен Нюри и Тиери Робен
оператор – Зак Никълсън
монтаж – Питър Ламбърт
музика – Кристофър Уилис
художник – Кристина Казали
костюми – Сюзи Харман
номинации:
Торонто – Конкурсна програма
в ролите: Стийв Бушеми (Никита Хрушчов), Саймън Ръсел Бийл (Лаврентий Берия), Пади Консидайн (Андриев), Рупърт Френд (Василий Сталин), Джейсън Айзъкс (маршал Жуков), Олга Куриленко (Мария Юдина), Майкъл Пейлин (Вячеслав Молотов), Андреа Райзбъро (Светлана Сталин), Джефри Тамбър (Маленков), Дърмът Краули (Каганович), Джералд Лепковски (Леонид Брежнев), Ейдриън Маклафлин (Йосиф Сталин)

 

Майстор на черния хумор, доказал се с политическите си сатири в телевизията, както и с номинирания за „Оскар” за адаптиран сценарий Кръгът на посветените, Армандо Янучи е в стихията си с тази язвителна комедия за съветския лидер и обкръжаващите го подмазвачи интриганти. Чрез таланта на англоезични актьори с коренно различен натюрел Янучи изпраща ясното послание, че Сталин и вътрешният му кръг са били просто банда кариеристи, чието лидерство на суперсилата от епохата на Студената война ги изнервя твърде много.
Годината е 1953. Йосиф Сталин изглежда в добра (макар и параноична) кондиция, тормозейки всеки край себе си, избивайки всички несъгласни и държейки дори и приближените си нащрек. Всичко това стига до внезапен край една сутрин, когато диктаторът е открит проснат на пода на кабинета си, покосен от удар. Янучи предлага своя версия на последвалия хаос: бясната борба за власт сред неколцината съучастници, снишавали се досега. Всички „изтъкнати” лакеи са налице – мухльото Маленков, тариката Хрушчов, сащисания Молотов, грубиянът Жуков, както и поквареният Берия. Да не пропускаме и впиянчения син на Сталин – Василий, както и изтерзаната му дъщеря Светлана. Те се спречкват за властта с цялата си недодяланост, но отчаяни да се докопат до нея.
Бурлеската в Смъртта на Сталин е навременна алегория за користните и арогантни лидери и корумпирани властници – точно типа комедия, която е специалитет на Янучи. Не е трудно да си представим подобни – макар и не така кървави – събития, протичащи зад кулисите на властта на друго място днес.