Сценарий - Милчо Манчевски
Режисьор - Милчо Манчевски
В ролите - Катрин Картлидж, Раде Шербеджия, Грегоар Колин, Лабина Митевска, Джей Вилиърс
Продуценти - Джуди Куниън, Чедомир Колар, Сам Тейлър, Кат Вилиърс
Музика - Златко Оригянски, Зоран Спасовски, Горан Трайковски
Оператор - Мануел Теран
Продукция - Aim, British Screen Productions, European Co-production Fund, Мinistry of Culture for the Republic of Macedonia, Noe, PolyGram Audiovisuel, Vardar Film
В древен планински манастир в Македония млад монах на име Кирил намира уплашено момиче, което се крие в килията му. Разбираме, че тя е жертва на етническа омраза и след като враговете й я откриват, покоят на неговото усамотение е разбит завинаги... В един лондонски ресторант Ан и съпругът й, с когото е разделена, се срещат, за да обсъдят проблемите си. Разговорът им е прекъснат от шумен спор между сервитьор и клиент. Клиентът си тръгва, после се връща, стреля из ресторанта и наред с другите убива и съпруга... Известният фотограф Александър, прочул се и обръгнал, снимайки войната и нейните жертви, се връща в родното македонско село в търсене на покой. Ан и Александър са любовници - ето защо бракът й е застрашен, - а бегълката, която се крие в манастира, е дъщеря на предишната му любовница... Фотографът намира у дома християни и мюсюлмани в непримирима вражда. Най-накрая той попада под смъртоносния кръстосан огън, който е дотогава е успявал да избегне.

Филмът е в три части - две в Македония и една в Лондон. Историята се върти около самата себе си, подобно на "Криминале", има и един парадокс - един герой изглежда, е мъртъв по времето, когато още е жив. Манчевски не е повлиян от Куентин Тарантино - те снимат филмите си по едно и също време - и в Преди дъжда кръговата структура има по-дълбока цел: тя показва, че цикълът на омразата и кръвопролитието ще се повтаря година след година, поколение след поколение, освен ако хората не намерят сили да го прекъснат. Манчевски разказва историята си с ясен, ироничен, елиптичен стил: това е нещо като артфилм за войната, в който страстите заместват идеите. Конструкцията има за цел да покаже безсмислието на старите вражди. Във филма има два-три момента, в които омразата на другите е по-силна от собствената любов.

НАГРАДИ И НОМИНАЦИИ -

Оскар '95 - Номинация за най-добър чуждоезичен филм; Давид на Донатело '95 - Специален Давид; Венеция '95 - Награда "CinemAvvenire" за най-добър филм в конкурса, наградата на ФИПРЕССИ, "Златен лъв" (поделена с "Ai qing wan sui"), Специалната награда на OCIC, най-добър актьор (Раде Шербеджия)
ПРОГРАМА
11.05.2021: 18:00 часа, ДОМ НА КИНОТО