Германия, 2025
Реж. Маша Шилински
С: Лена Урцендовски, Луизе Хайер, Филип Шнак, Леа Дринда, Сузане Вюст, Луция Оперман

Кан ’25 – Награда на журито

Алма, Ерика, Ангелика и Ленка живеят във ферма в северната част на Германия в рамките на един век. Жителите идват и си отиват, а заедно с тях се променя и мястото – потиснатата, мрачна атмосфера на военните години отстъпва място на леката закачливост през 80-те и постепенно прелива в съвременното безгрижие. Въпреки промените, неизказаната скръб и разочарованията на четирите млади жени витаят във въздуха като тежко бреме, което се носи от поколение на поколение
Режисьорката Маша Шилински преплита четирите периода асоциативно, като оставя усещането за спомена да определи логиката на разказа. Наследените спомени и размити травми не винаги се разкриват пред героите, които ги носят – те изплуват като предчувствие, интуиция, споделен поглед. Шилински поразително противопоставя неуловимостта на тази фрагментирана колективна памет с яркото физическо присъствие на смъртта.

SOUND OF FALLING
Germany, 2025
Director: Mascha Schilinski
Cast: Lena Urzendowsky, Luise Heyer, Filip Schnack, Lea Drinda, Susanne Wuest, Luzia Oppermann

Cannes ’25 – Jury Prize

Alma, Erika, Angelika, and Lenka share a farmhouse in northern Germany across a century. As residents come and go, the place itself changes too: the subdued, somber atmosphere of the wartime years gives way to a touch of playfulness in the 1980s, eventually leading to a contemporary bohemian minimalism. Yet through all these transformations, the unspoken grief and disappointments of the four young women linger in the air like something condensed and heavy. That weight is carried and embodied by successive generations.
The filmmaker Mascha Schilinski interlaces the four periods associatively, letting the sensory quality of memory determine the narrative logic. These inherited memories and blurred traumas do not always make themselves known to the characters who carry them: they surface as a gut feeling, an intuition, a shared glance. Schilinski strikingly contrasts the elusiveness of this fractured collective memory with the stark physical presence of death.