България, 1992
Реж. Юлия Канчева

Документалният филм проследява завръщането на американската българка Пени Канзас в България в първите години след политическите промени. Посрещната като носител на надежда и ново начало, тя обикаля страната, обещавайки да "помогне на народа да изчисти боклука от земята и душите си“. Чрез срещите ѝ с различни обществени групи филмът разкрива еуфорията, наивните очаквания и объркването на българското общество в началото на прехода. С ирония и наблюдателност творбата се превръща в социално-психологически портрет на епохата и размисъл за склонността да се чака спасение отвън.